Ремонт и модернизация на драматичния театър „Никола Вапцаров“ в Благоевград
Сградата, която разказва истории
Влизам в театъра, а той ме гледа като стар приятел, който отдавна не съм черпил кафе. „Ей, Благо, пак ли ще пишеш за мен, а кога ще дойдеш на пиеса?“ – сякаш ми намига фасадата, леко олющена, но с достойнство, като дядо с костюм от младостта си.
И си мисля: ако сградите можеха да говорят, нашият Драматичен театър „Никола Вапцаров“ щеше да разказва истории по-дълги и от опашката за банички в петък сутрин.
18 милиона лева за култура, не за магистрала
Но днес, приятели, не става дума за банички, а за нещо доста по-сочно: 18 милиона лева ще се излеят в ремонт и модернизация на театъра. Не, не сте се объркали – не става дума за нова магистрала, а за култура!
И то в Благоевград, където обикновено, ако нещо се ремонтира, е или тротоарът пред кметството, или нервите на гражданите.
Какво предстои за театъра
Основен ремонт и нови възможности
Какво точно ще се случи? Театърът ще мине през основен ремонт – не просто козметика, а пълна промяна:
- нови зали
- зелени покриви (да, като в скандинавски сериал!)
- модерни технологии
- достъп за всички, включително и за тези, които досега са гледали пиеси само през прозореца
Производствената база в „Грамада“ ще се превърне в мултикултурен център за младежи – нещо като „Хари Потър“, ама с повече прах и по-малко магия (поне докато не влязат майсторите).
Защо това е важно за всички
Сега, ако се чудите „Защо да ме интересува това?“, ще ви кажа направо: защото театърът не е само за артистите с черни поло и драматични погледи. Той е като градската кръчма – място, където всички се събираме, за да се посмеем, поплачем или просто да избягаме от ежедневието.
Ако досега сте минавали покрай него и сте си казвали „Е, тук нищо не се случва“, скоро ще трябва да си купите билет, за да видите какво изпускате.
Нов живот за старата сграда
Този ремонт е като да дадеш нов живот на старата си Лада – знаеш, че няма да стане Ферари, но ще върви по-добре, ще харчи по-малко и няма да се срамуваш да я покажеш на гостите.
А и, честно казано, в Благоевград културата често е като последната филия хляб – всички я искат, но малко я пазят. Сега обаче ще имаме театър, който не само ще ни радва, но и ще привлича хора от цялата област, а защо не и оттатък Кресненското дефиле.
Културата – нужда, не лукс
Лично аз се вълнувам. Не защото ще има нови столове (макар че, признавам, старите са като изпит по търпение), а защото това е знак, че някой най-накрая е разбрал: културата не е лукс, а нужда.
Като топлата вода в общежитието – когато я има, всички са по-добри хора. А и, да си кажем честно, ако искаме децата ни да знаят кой е Вапцаров, а не само кой е инфлуенсърът на седмицата, трябва да им дадем сцена, не само екран.
Чудото с каска и строителна лента
И накрая, едно малко прозрение: в този град сме свикнали да чакаме чудеса – нови улици, по-евтини домати, по-малко обещания и повече действия.
Е, този път чудото идва с каска, строителна лента и 18 милиона причини да вярваме, че Благоевград може да бъде не само спирка по пътя към морето, а и културна дестинация.
А ако някой ви каже, че това е излишен разход, заведете го на премиера в новия театър – там, между аплодисментите и мириса на нова сцена, ще разбере защо си струва.
Пък ако не разбере – винаги има място за още един критик в залата. Но този път, поне ще е на удобен стол.
