Трагедия в Несебър и уроците за сигурността
Когато всичко се обърка в най-неподходящия момент
Докато тази сутрин се опитвах да си направя кафе, а котлонът ми пак реши да се държи като депутат в петък следобед — ту работи, ту не — се сетих за нещо: в България, ако нещо може да се скъса, да се счупи или да се обърка, то ще го направи точно в най-неподходящия момент.
И не говоря само за кабела на зарядното или за нервите на съседа, когато му спрат водата. Говоря за онези моменти, в които една дребна небрежност може да обърне живота наопаки — и то не само на един човек.
Несебър: трагедия на плажа
Какво се случи?
Преди два дни, на южния плаж в Несебър, едно семейство решава да пробва парасейлинг — знаете, онзи екстремен спорт, дето те връзват за парашут, теглен от лодка, и уж гледаш морето отвисоко, а на снимките после изглеждаш като щастлив балон на детски рожден ден.
Само че този път, вместо щастливи спомени, се случва най-лошото: обезопасителният колан се къса, детето пада от 50 метра височина и, въпреки усилията на спасителите и медиците, животът му угасва.
Прокуратурата веднага се заема със случая. Трима служители от водната база са задържани — обвинени в причиняване на смърт поради професионална небрежност. Аутопсията на детето е готова, разпитват се свидетели, проверяват се документи, лодки, парашути, колани — цялата тази бюрократична въртележка, която обикновено се завърта, когато нещо се обърка фатално.
Защо това ни засяга?
Сега, някой ще каже: „Е, това е просто нещастен случай, такива неща стават.“ Да, ама не. Защото, ако живееш в държава, където „нещастните случаи“ са по-чести от слънчевите дни през август, започваш да се питаш: дали е въпрос на лош късмет, или на лоша организация?
Дали някой е спестил от сигурността, за да изкара някой лев повече? Дали проверките са били истински, или само на хартия?
Истината е, че всеки от нас може да бъде на мястото на това семейство. Днес е парашутът в Несебър, утре може да е люлката в парка, асансьорът в блока или автобусът, който вози децата ни на училище.
И всеки път, когато някой „пропусне“ да провери нещо, когато някой си затвори очите заради „наш човек“, плащаме всички — понякога с нерви, друг път с нещо много по-ценно.
Личната гледна точка
Как го усещам аз?
Честно казано, като човек, който е израснал между благоевградските улици и е слушал повече истории за „абе, тука така си е“ отколкото за „така трябва да бъде“, не мога да не се ядосам.
Прокуратурата се зае с трагичния инцидент в Несебър, готова е аутопсията на детето
Защото у нас често се разчита на — ще мине, ще се размине, ще се оправи. Само че, когато става дума за живота на дете, „ще се оправи“ не върши работа.
Прокуратурата сега ще разследва, ще има експертизи, ще се търсят виновни. Дано този път нещата не се размият между „няма доказателства“ и „неясна отговорност“.
Защото, ако не си вземем поука, догодина пак ще четем за някой скъсан колан, счупена люлка или неработеща спирачка.
Обществото и реакциите
А хората?
Хората, както винаги, ще се разделят на два лагера: едните ще викат „да ги вкарат в затвора!“, другите ще казват „не е било нарочно, съдбата си знае работата“.
А истината е, че всички искаме едно — когато си плащаме за сигурност, да я получаваме. Не само на хартия, не само в рекламите, а наистина.
И тук идва големият въпрос: ще се промени ли нещо? Ще има ли по-строги проверки, по-ясни правила, по-малко „нашенски“ компромиси? Или пак ще чакаме следващия случай, за да се сетим, че животът не е лотария, а отговорност?
Финал с усмивка (колкото и да е трудно днес)
Докато си сипвах второто кафе и гледах как котлонът ми пак отказва да загрее, си помислих: в България, ако искаш нещо да работи сигурно, най-добре си го провери сам.
Но нека не стигаме дотам да си носим личен парашут, личен колан и личен спасител, когато отиваме на море. По-добре е да настояваме всички — и ние, и институциите — да си вършат работата така, че да не се налага да разчитаме на късмета.
Ако някой се ядоса от написаното — значи още му пука. И това, приятели, е първата крачка към промяната. Защото, както казваше дядо ми: „Когато всички мълчат, и най-сигурният колан се къса.“
