Бившият финансов министър Асен Василев публикува задълбочен икономически анализ, в който оспорва основните аргументи срещу увеличаването на минималната работна заплата (МРЗ) в България. Василев настоява, че МРЗ трябва да достигне поне 690,44 евро месечно, като се позовава на данни за производителността на труда.
Василев посочва, че за всяко 1 евро минимална заплата българският работник създава продукция на стойност 6,25 евро, докато средният европейски работник – 5,50 евро, румънският – 5,15 евро, а гръцкият и полският – по 4 евро. Той изчислява, че ако се вземе подвид само производителността на труда, минималната заплата у нас трябва да се увеличи с 11,4%, за да се достигне средноевропейското съотношение, което отново води до около 690 евро месечно.
В анализа си Василев разглежда три често срещани твърдения срещу по-бързото нарастване на МРЗ:
- Първият мит е, че повишаването на минималната заплата води до по-висока безработица.
По думите на Василев, между 2021 и 2025 г. безработицата в България е спаднала от 4,4% на 3,2%, а броят на осигурените лица се е увеличил със 187 000 души. В същия период работещите на минимална заплата са намалели с 78 000, благодарение на съвместни проверки на НАП и ГИТ, което според него показва, че МРЗ е била под реалните пазарни нива.
- Вторият мит е, че минималната заплата расте по-бързо от производителността.
Данните на Евростат за 2025 г. показват, че българските работодатели все още разчитат на конкурентното предимство на ниските трудови разходи, а българският работник произвежда повече стоки и услуги за всяко евро заплащане в сравнение със средния европейски работник.
- Третият мит е, че трябва да има регионални разлики в минималната заплата, например между Видин и София.
Василев категорично не подкрепя тази идея, като подчертава, че тя води до създаване на „социално-икономически гета“. Той обяснява, че по-ниската производителност извън столицата се дължи основно на липса на инвестиции в капитал и техника, което може да се промени чрез държавна подкрепа и ускорена амортизация, а не чрез по-ниски заплати.
Василев обръща внимание и на ролята на автоматизацията и модернизацията. Той подчертава, че повишаването на производителността е отговорност на работодателите, които трябва да инвестират в по-ефективни процеси и технологии, вместо да разчитат на евтина работна ръка. Като пример той дава български работник, който при смяна на работното място от София във Франкфурт увеличава производителността си от 20 на 73 евро на час, без да е придобил нови умения, а просто работи в по-добре организирана и автоматизирана среда.
В заключение Василев заявява, че „няма богата държава с евтин труд и ниски заплати“.
Той предупреждава, че ако България не промени икономическия си модел, винаги ще има региони с по-евтина работна ръка, първо в Азия, а в бъдеще и в Африка. По негови думи настоящата политика за увеличаване на минималната работна заплата може да продължи без риск поне още три години.
