Разширяване на групите в детските градини в Благоевград: новини и реалности
Сутрешната симфония пред детските градини
Ако някой ден ви се случи да минете покрай детска градина в Благоевград към 8 сутринта, ще чуете нещо като симфония от детски гласове, майки на ръба на нервна криза и бащи, които се чудят дали да оставят чадъра или детето.
А аз, докато си купувах баничка от будката до „Ален мак“, се заслушах в един разговор: „Абе, Пешо, ти успя ли да запишеш малкия? Аз пак съм резерва, като на футболен мач…“ И си казах – ей, това е истинският живот, не онова по телевизията.
Новината: повече места за децата
Днес имаме новина, която засяга точно тези герои от сутрешната драма – родителите на малки деца. Кметът Байкушев, предлага да се разширят групите в общинските детски градини.
Кметът Байкушев предлага разширяване на групите в общинските детски градини в Благоевград
Преведено на езика на масата в кварталната кръчма: ако досега в една група имаше максимум 25 деца, сега директорите ще могат да приемат до 3 хлапета отгоре – ама само там, където наистина има нужда и има място, и персоналът не е на ръба да избяга в Тибет.
Причините за промяната
Защо се стигна дотук? Благоевград вече не е онзи град, в който всички се познават по име и има повече гълъби, отколкото деца. Напротив – напоследък тук се връщат млади семейства от чужбина, идват хора от други градове, а и местните не спират да се множат (браво, между другото!).
Резултатът? Повече заявления за детски градини, отколкото места. И ако нещо може да изкара един родител извън релси, то е да му кажат: „Извинявайте, ама детето ви е 26-ти по списък, ще трябва да почака…“
Условията за разширяване
Сега, преди някой да скочи и да каже „ама ще стане като в консервна фабрика!“, да уточня – идеята е това да се случва само там, където има условия: достатъчно място, персонал, и всичко по стандарт. Никой няма да тъпче децата като сардини в буркан.
Просто се търси начин всички, които са подали документи навреме, да не останат с празни ръце и нерви на косъм.
Влиянието върху семействата и града
Ако се чудите защо това трябва да ви интересува, дори и да нямате малко дете – ами, помислете си: всяко семейство, което не може да уреди детето си на градина, е едно семейство, в което някой трябва да остане вкъщи.
- По-малко работещи хора
- По-малко пари в икономиката
- Повече баби, които се чудят как да гледат внучета и да не изпуснат турския сериал
А и, честно казано, ако искаме Благоевград да е град, в който младите остават, а не бягат, трябва да има къде да си оставят децата, докато градят бъдещето (или поне докато си изпият кафето на спокойствие).
Личен поглед и компромисът
Лично аз, като човек, който е виждал какво е да чакаш ред за детска градина като за нов айфон, мога да кажа: по-добре малко по-голяма група, но всички деца вътре, отколкото нерви, сълзи и „чакайте догодина“.
Разбира се, важно е да не се прави на всяка цена – ако няма условия, по-добре да се мисли за нови сгради, повече учители и т.н. Но като временна мярка – ами, по-добре компромис, отколкото компромат.
Мъдрост от пазара и финални мисли
И накрая, както казваше една леля от пазара: „Детето, като е щастливо, и майката е щастлива. А като майката е щастлива, и бащата има шанс да си гледа мача на спокойствие.“
Така че, ако видите Байкушев, не го питайте само за дупките по улиците – питайте го и за дупките в детските градини. Защото, както върви, скоро ще трябва да разширяваме не само групите, а и самите градини.
А дотогава – ако чуете някой да се оплаква, че в Благоевград има много деца, кажете му: „Това е най-хубавият проблем, който един град може да има.“ И си поръчайте още едно кафе – животът е по-лесен, когато има кой да ти разкаже новините като за приятел, а не като за изпит.
